SNAILS
Коя съм аз
-Коя си ти? – рече Гъсеницата. – Обясни се!
-Не... не зная сега, госпожо... зная само коя бях, когато станах тази сутрин, но струва ми се, че от тогава съм се изменила вече няколко пъти...
-Какво искаш да кажеш? – рече Гъсеницата. – Обясни се!
-Себе си, боя се, не мога да обясня, госпожо – каза Алиса, - защото, виждате ли, аз не съм аз!
Откъс от „Алиса в страната на чудесата”
Коя съм аз
Ако кажа, че знам коя съм ще излъжа, но ако кажа, че незнам, също няма да е вярно.
Ето, че на мен ми се открива тайна, че аз съм част от вселената безкрайна...
Пътища и пътеки безброй, няма и за миг покой.
Вървя по тях и събирам значения, леко се връщам и правя сравнения.
Придобивам скъпоценности и ги влача след мен, а когато вече ужасно натежи,
дупка изкопавам и там се мрачно застоявам.
Върви, върви – захвърли всичко що тежи!
В скъпоценностите сигурност няма, всичко е измама!
Това ще означава, че по пътя всеки сам върви, но заобиколен от призраци.
Аз се лутам и търся да се вкопча в нещо ценно, нещо по природа неизменно.
Върви, върви – захвърли всичко що тежи!
В скъпоценностите сигурност няма, всичко е измама!
И ако все пак диря нещо трайно, нещото което му викат и безкрайно, ще тръгна по пътя на несигурността, да, това е красота!
Събраните значения на моите съмнения, с всички възможни усложнения, а и преживяните вълнения, различните форми и изображения да мога да синтезирам в кълбо със значение Едно.
Едно всичко в себе си събрало, без частица да е прибрало, отразяващо се огледало. Едното събрало всички капки в океана, а аз съм капката Яна.
Върви, върви – захвърли всичко що тежи!
В скъпоценностите сигурност няма, всичко е измама!
И ето, че на мен ми се открива тайна, че аз съм част от вселената безкрайна...
-Коя си ти? – рече Гъсеницата. – Обясни се!
-Не... не зная сега, госпожо... зная само коя бях, когато станах тази сутрин, но струва ми се, че от тогава съм се изменила вече няколко пъти...
-Какво искаш да кажеш? – рече Гъсеницата. – Обясни се!
-Себе си, боя се, не мога да обясня, госпожо – каза Алиса, - защото, виждате ли, аз не съм аз!
Откъс от „Алиса в страната на чудесата”
Коя съм аз
Ако кажа, че знам коя съм ще излъжа, но ако кажа, че незнам, също няма да е вярно.
Ето, че на мен ми се открива тайна, че аз съм част от вселената безкрайна...
Пътища и пътеки безброй, няма и за миг покой.
Вървя по тях и събирам значения, леко се връщам и правя сравнения.
Придобивам скъпоценности и ги влача след мен, а когато вече ужасно натежи,
дупка изкопавам и там се мрачно застоявам.
Върви, върви – захвърли всичко що тежи!
В скъпоценностите сигурност няма, всичко е измама!
Това ще означава, че по пътя всеки сам върви, но заобиколен от призраци.
Аз се лутам и търся да се вкопча в нещо ценно, нещо по природа неизменно.
Върви, върви – захвърли всичко що тежи!
В скъпоценностите сигурност няма, всичко е измама!
И ако все пак диря нещо трайно, нещото което му викат и безкрайно, ще тръгна по пътя на несигурността, да, това е красота!
Събраните значения на моите съмнения, с всички възможни усложнения, а и преживяните вълнения, различните форми и изображения да мога да синтезирам в кълбо със значение Едно.
Едно всичко в себе си събрало, без частица да е прибрало, отразяващо се огледало. Едното събрало всички капки в океана, а аз съм капката Яна.
Върви, върви – захвърли всичко що тежи!
В скъпоценностите сигурност няма, всичко е измама!
И ето, че на мен ми се открива тайна, че аз съм част от вселената безкрайна...
Subscribe to:
Posts (Atom)